We're all a bunch of cannibals.

\!/ В този пост НЕ обръщам внимание на вегетарианството. \!/

Снощи изгледах един филм, за който се знае, че е имало много противоречиви отзиви. Един филм, съставен от откъси от едно кърваво "сафари". Казва се, че всичко е изключително реално и неподправено, неукрасено с цветисти ефекти. Склонна съм да вярвам в това, доколкото се убедих сама от кадрите.
Филмът се казва Cannibal Holocaust.
Сигурно на никой не му пука за извращенията в това произведение, затова няма да задълбавам какво видях през този час и половина. Мога да кажа само, че бях потресена... за пореден път погнусена от човечеството. Фрапиращата жестокост, която ме заля от екрана, ми напомни колко ненавиждам нашата раса. Беше болезнено за психиката ми изживяване (ако мога да го нарека така..). Накара ме да се замисля над неща, на които не бях обръщала внимание от доста отдавна и с причина не го правя - не мога да променя тези неща. Но тези мисли успяват да ме заредят с енергия, която мога да концентрирам в моя полза. Имам предвид, по дяволите, ужасен филм беше! Но има мнение (което подкрепям), че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Този филм не е за всеки. Даже бих казала, че за никой не е. Хората от "сафарито" са отишли да се убедят, че съществуват такива неща и са си намерили смъртта по този начин. Подбудите ли?! Това може би първично чувство, което ни кара да се стремим да доказваме себе си и пред другите. Малоумно.

Ако имате слабо сърце, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако обичате хората, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако обичате животните, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако изпитвате кръвофобия, арахнофобия, клаустрофобия, мразите грубост, мразите садизъм, мразите мазохизъм, мразите порно, мразите насилие и т.н., и т.н., за НИЩО на света не гледайте филма.

Вадете си изводите.

Като заключение ще ви представя един цитат - последната реплика във филма, която поставя края му:

"I wonder who the REAL cannibals are."

Обичайте се...

И тук искам да изразя възмущението си. Виновните си знаят кои са. Ето какво имам да кажа с всичката артистичност и твърдост на тона, на които съм способна... като си ги представите, 'щото иначе няма достатъчно драма и няма да съм достатъчно убедителна :Р
Обичате ли се?! Обичате се! Знаете го, даааа. Вярвате ли в себе си? Не съм сигурна. Вярвайте в себе си! За n-ти път - НЕ бъдете безразлични. Колко време сте заедно? Половин година, ако не повече. Стига детски истории. В такава връзка като вашата НЯМА място за ревност. Особено като става дума за приятели! Радвайте се на това, което имате и спрете с безсмислените спорове относно кой към кой трети човек проявява интимни интереси. Няма такова нещо и, ако някога има, то ще се породи точно защото сте имали опасения, че е имало.
Всичко това - така лаконично и ясно, разбираемо ... го твърдя не само като близък приятел, но и като безпристрастен страничен наблюдател. Просто не може да продължава така.. през няколко дена да има сблъсъци.
Осъзнайте се, окей? Просто се наслаждавайте един на друг... заради мен?? Искрено се надявам да се промени положението и да не ми се налага повече да ви мисля и да ви се ядосвам... и, най-вече, да не ми се налага чак в блога си да пиша за това.

За всеки, който не е наясно за какво става въпрос: прескочете този пост. Той е абсолютно личен и се отнася само и единствено за засегнатата в него двойка.

Благодаря за вниманието! :D

Доволно съм :)

Лятото на концертите!!! Като за последно ще се нагледам на изпълнения на живо това лято и ми е тооолкова хубаво всеки път! Снощи беше концертът на Gabana в Саундгардън и си прекарах страхотно :) Даже се почувствах ВИП :Р Но това мога да го разказвам само на 4 очи, защото не би било коректно спрямо останалите замесени хора.
И така, получих официална покана от групата да ги посетя на 16-ти или 17-ти в родния им град - Пловдив. Това вероятно ще ми бъде предпоследният концерт, който ще видя в България... освен, ако Claymore не организират още нещо русенско преди да съм заминала. Какво по-хубаво изпращане?! Харесвам тези наши български групички... може би е породено от сантиментални подбуди, но просто много им се кефя. Пък и понякога, както снощи, се получават доста интересни вечери/нощи :D
Трябва да отбележа, че след двете ми сравнително големи разочарования това лято, само за една вечер - снощи, самочувствието ми си навакса и си възстанови предишните норми ;) Нека всички благодарим на Габана, че скоро няма да плача заради убити мечти и празни надежди. Защо всички ли? Ами, защото ми е кофти, скъпи мои, да седя с вас на маса и да ми е кофти и сълзливо, когато трябва да се забавляваме.
Ще оставя големите плач-маратони за когато съм далеч, далеч от тук.

Stop. Rewind.

А ако има един определен период от време, който бих изживявала повторно до края на живота си ... момент, който се побира в 8 или 9 часа... момент, на който не можах да се наситя, та дори съжалявам, че въобще съм го вкусила... това е нощта на 16-ти срещу 17-ти Август.
И отново за заблудата. За моята лична, омразна, безкомпромисна заблуда.

За заблудата.

Така и така по цял ден седя и си мисля разни работи, реших да попиша за размишленията си. Наскоро един приятел ми каза, че му се струва малко емо-стайл моят начин на мислене. Но това е съвсем в реда на нещата, понеже с него си говоря рядко и то само чрез чат. За него и всеки друг, който би казал, че акълът ми е близък с този на членовете на "емо" културата (ако въобще можем да обобщим акълите им с една дума :D). Казвайки ми "ти си емо" той ми каза "ти си депресирана", но доколко се замисля над повърхностното си наблюдение? Да, аз говоря на мрачни теми, не се боя да обсъждам недостатъците си и лошите ситуации, които могат да възникнат в последствие на разни мои или чужди действия. Това не е знак за това т.нар. депресия психическо разстройство. Това просто казва, че съм реалист и обичам да преценявам както добрите, така и лошите страни на нещата. Така всичко се балансира, а аз съм почитателка на идеята да има баланс във всичко, въпреки, че малко аспекти от живота си съумявам да приведа в него.
От друга страна, положението ми не може да се нарече цветущо - с няколко думи, баш за депресия съм си. И лично аз смятам, че се справям даже прекрасно. О, да, и все казвам колко неприятно е това въпросно положение, а то не е очевидно.. сигурно много хора се чудят какво толкова ми има - е, няма да разберете. Важното е, че не се оставям и съм си аз - това аз, което отдавна се сбогува с депресията и се отдава на живота напълно.
Сега ще споделя едно нещо, което следва да ме подтиска много. Липсата на свестни мъже наоколо, миналите ми разочарования от мъже и към тези две прибавен фактът, че съм МЕГА разгонена. Няма какво да коментирам първата част - тя е ясна и се обяснява, донякъде, с моята космическа претенциозност. Второто е.... заради китаристите. Всеки, който ме познава, е наясно с наблюденията ми за тях. Какво прави един такъв човек?! Той ще се приближи до теб с мил, почти омайващ, поглед, ще те прегърне, ще те целуне, ще те погали, ще те съблече, ще ти 'помогне' (мислейки си само как помага на себе си), ще ти посвири на могъщата си китара, ще те прегърне и погали, а след това ще те целуне и ще си тръгне. И с всичко това той ти казва, макар и без думи, че ти си едно податливо нищожество и те е покорил. Браво на великия китарист. Той е почти толкова добър с една жена, колкото с китара... някоя потрошена и прашасала такава. Далеч не слагам всички китаристи под този знаменател - отново казвам, че това са си моите наблюдения.
Има го и другият типаж мъже, които даже ги е страх да припарят до мен. С тези трябва да съм крайно деликатна и едва ли не ги издигам на пиедестал, за да ги боготворя... за да видя, че пак ще се дърпат, ще мрънкат, ще се самосъжалват. А кой ви е виновен, скъпи мои?! Оплаквали ли сте се на Вселената наскоро? Пиете ли си хапчетата редовно? Аз знам отговорите на тези въпроси за себе си. А вие знаете ли ги.. за вас? Може би изглеждат безсмислени въпроси... но не е така. От другата страна на огледалото въобще не е така!
... или просто лудостта ми преминава в друго - по-висшо, измерение.

Gummies!! O.o

А знаете ли вие колко безумно жесток наркотик могат да бъдат желираните бонбонки?! Сигурно идея си нямате. Ще кажа само, че не прощават. И ще допълня - хора, правете секс, пушете си цигарките или си пийте алкохола... или и трите едновременно! 'Щото не е хубаво да се изпада в такива жалки ситуации, където не ти остава друго, освен да се тъпчеш с боклуци, които водят до пристрастяване, затлъстяване, сърдечни болести и какво ли още не.
НЕ! Не е депресия ... причината е липса на разнообразие.

*смрък* София *смрък* Русе

Винаги е хубаво да пътуваш! Крайно време беше да се пусна нанякъде с приятел. Представях си го с влак и по-голяма компания, но бяхме само двама и с автобус :D Безценно е изживяването. Гледките, въодушевлението, скуката, балъмските филми по телевизора, коментарите относно приказливите "младежи" в критическата си възраст, 15-минутната почивка при крайпътните ресторантчета, БОЖЕСТВЕНОТО мокачино от автомата, 2 цигари набързо (преди шофьорът да почне да дава зор), подремването в неудобна поза на възтесничките седалки, пристигането на автогарата, кафето, което сядаш да пийнеш на автогарата, тоалетната с вход 50 стотинки.... АХ! И най-вече разходката по чужди територии. Свободата да съм далече от всичко до болка познато.
Свършихме си работата там и вече ИМАМ работа! :))) Ще промотирам фотоапарати, видео камери или телевизори с марката Панасоник. В качеството си на промотьор съм оторизирана да нося тениска с логото на марката, бадж и усмивка на лицето. По 4 часа 4 дена от седмицата. Страхотно се радвам, че най-после си намерих занимание поне за по-голямата част от иначе скучната седмица. Пък и ще се плаща... абе, откъдето и да го погледна, изгодно ми е! Понякога нещата се подреждат точно така, както бихме(сме) си ги представили.

-------------------------------------------



И, разбира се, не бих могла да пропусна да поукрася хвалбите от събитието с един спомен от кафенето, на което бяхме, в Автогарата.

-------------------------------------------

out of space...

Много често взе да става... да се будя по нощите и да се занимавам с глупости. Например ровене из профили в МайСпейс. Например профили на хора, за които не искам да чувам, камо ли да ги виждам. Хора със скрити профили/снимки и хора със скапани плейлисти, които сами си зареждат и тръгват, та ми надуват главата. Ами да. Каква друга работа да имам по това време - 2AM. И да си споделям впечатленията в блога, хехе. Защото все пак това исках да го превърна в неизменна част от ежедневието си.
Шантавите пилета позамлъкнаха. Вчера ... някъде по това време бях будна отново, реших да пуша и в момента, в който отворих прозореца, чух чуруликането,а когато седнах на перваза видях прилеп да прелита покрай мен. Ето това се нарича да получаваш смесени сигнали. РАЗБРА ЛИ, КОПЕЛЕ, АКО ВЪОБЩЕ НЯКОЙ ДЕН СЕ СЛУЧИ ДА ЧЕТЕШ ТОВА!!!
Стига лирически отклонения. Сега искам да споделя колко съм доволна от първата серенада, която направихме. Доволна останах от престоя ни в кръчмата. Доволна бях и от дискотеката. Осооообено при вида на мъжа-мечта с големите цици :D (не е дебел, просто е як.) Дано направим още серенади! Не съм си и помисляла, че ще мога някога да изрека такива думи. Но след викането и надуването на свирки ми се промени с една идея мнението за серенади. Леле, какъв адреналин! Едно от нещата, които ТРЯБВА да се опитат.... ако си българин :Р

Не...

Няма по-хубаво нещо от съня.

За срамът...

Ама как да не ти писне да се занимаваш с безнадеждни случаи ..... В моят случай - ВСИЧКИ са такива. Две седмици трябваше да минат този път, че да разбера, че съм си ГУБИЛА времето. Близките ми приятели трябваше да ме мислят и да ми търпят оплакването. Аз самата трябваше да се измъча в неизвестност. И накрая какво става, а?! Натикват ми го отзад (в изключително преносен смисъл на израза). Човек да се отчая от противоположния пол. И жените не били знаели какво искат! 'Айде, 'айде. Тук е моментът да цитирам Рей Бредбъри: "Всички жени са жени, а всички мъже - смрадливи пръчове." Това е истината :D
Иначе всичко е толкова хубаво, слънчево, зелено и свежо! Приета съм в най-желаните ми места и мога само да съжалявам, че ще се отдалеча от близките си хора - приятелите ми. И това ще превъзмогна - нали съм кораво копеле! Как да ми пука?! Живее ми се ... къде е смисълът в това да се затормозявам с хора/занимания, които ми навяват неприятни помисли. Не е хубаво това мое свободомислие и непукизмът, с който се представям, но ЗАЩО ПЪК да не гледаме да минем по възможно най-тънката тарифа? Че какво като избирам да ми е по-лесно! Нима нямам основание?!
Днес имам уговорка с приятел да ме учи да играя футбол! Ето това наричам аз разнообразие. Хем ще се забавляваме, хем ще избия малко негативни чувства, които тая (но не прикривам).
Разпускайте, бе хора... не оставяйте нехубавите емоции да се загнездяват във вас! Клишето си е клише и то казва "веднъж се живее". Целта е да оползотворим максимално това, което ни е дадено. И да се обичаме <3 <3 <3 :Р

Boo...

Ах, как ми омръзна от простотия. И по-точно от глупави хора. Аз толкова неразбираемо ли говоря, или мисълта ми е на по-високо равнище, не знам, обаче напоследък получавам безумно безсмислени въпроси и чак ме карат да се чудя как да реагирам. Ами как да не се дразня! Вчера, на всичко отгоре, ми се случи и да се почувствам незабележима, което никога не е било... човекът даже не се е усетил, че минава на един метър от мен. Добре де, и аз съм като кон с капаци по улиците, ама ЧАК ТОЛКОВА Е ЕГА ТИ СЛЕПОСТТА! С цялото си нахалство после споделя, че "не знае за какво говоря", когато аз съм обяснила ситуацията до последен детайл... Ето това е простотията.
Иначе се чувствам страхотно. На никой не позволявам да ми се качва на главата (изключая някой по-горе споменат) и си живуркам. Наспах се като пич днес и сигурно ще си кисна цял ден като пич пак :Р А може и да събера някой-друг за дискотека довечера!
Пълна идилия ^^

Епичното ми завръщане...

Време беше. От години не съм писала в дневник или нещо подобно, а тук не съм се появявала от .... е, вижте датата на последния пост! От време на време пиша какво ми е в момента в едно тефтерче, но това е несериозна работа - особено имайки предвид, че съм човек, който ПОСТОЯННО изпитва нужда да споделя.
Напоследък все си мисля, че скоро ще изпуша и ще си причиня смъртта нарочно. Всичко ми се струпва от нищото .. и се трупа, и трупа ....... Завършвам гимназията. Приета съм в Холандия, но чакам резултати от други университети. Хлътнах по поредния гъз - този дори не може да усети сложността на ситуацията, а предните поне ми обръщаха малко от желаното внимание. Имам проблеми със стомаха. Един по един приятелите ми си заминават. В криза сме. Глобалното затопляне е ФАКТ. Животните продължават да бъдат жестоко малтретирани и убивани безпричинно. А на мен ми пука! На мен ми пука за всичко това... и ме измъчва. Закъде съм тръгнала?! Даже се боя да си мисля за бъдеще, защото се размечтавам и след това се сещам колко мъки ще преживея докато постигна нещо. Мъките ... са прекалено много за един-единствен и толкова кратък живот - този, който ни е даден на нас, хората.
Сигурно звуча като ега ти емото. Честно казано не ми пука вече. Знам, че съм права... и вие знаете, че съм права. Животът е кучка, а аз губя вяра в себе си и способността ми да бъда кучка. Парадокси. И защо?! Заради поредния гъз. Да го шибам.

Remembrance...

Again I have neglected this page. For reasons unknown to me I keep forgetting to write here and I must add that I feel good after adding another post to this blog.
The last week has been a mostly awful one, for my parents were at home day and night and those periods I hate a lot. Keeping in mind that I have other problems of my own, their presence is just the top of it all. Now I am drowning in apathy and wish for once more that I could turn back time...*sigh* if only it were like that. Instead the only thing that I can do is fight for a better future for myself. How hard and exhausting, the fight, and how unwilling - the fighter...
In my last posts I mention that I shall try to remember writing here, but I won't do it this time. Whenever the next time is, I will surely have more to put here.