Of Ice And Shadows

MOAR душевни излияния.

2011-03-16T17:25:00.004+02:00

Започвам направо. Никога досега не съм била с един човек толкова дълго и по този начин. И, честно казано, е леко плашещо. Най-вече факта, че някой ден един от нас ще поеме по друг път и ще останат спомените. А при мен спомените почват да се отмиват прекалено бързо и може и те да са в... дебит. Както чувствата и миговете, и спомените за тях и всичко останало.

Не знам до колко съм достатъчна за тази връзка сега или до колко мога да бъда завбъдеще. Старая се, но все нещо сякаш липсва. Иска ми се да мога и аз, като теб, да се съгласявам и да правя почти всичко, което ТИ искаш, но не съм такава.. Има неща, които не мога да обясня, които понякога ме спират да бъда всичко, от което знам, че имаш нужда. Знам, че не съм. Понякога и това е причина за края на една връзка. Само се надявам да намериш сили и търпение, което досега си показал, че притежаваш и за което ти се възхищавам искрено и благодаря от сърце, за да можем да се запазим така един друг по-дълго. От моя страна... колкото и пъти да кажеш нещо, което ме наранява без да си имал този ефект предвид, никога не боли толкова, че да пожелая да си далеч от мен... понякога сигурно и аз те наранявам с думи, но пак не бих го пожелала.. За щастие едно от нещата, които мога да правя, е да неутрализирам болката от такива думи. А не се сещам за нещо друго, с което би могъл да ме нараниш, защото в моите очи наистина си единствено по рода си съкровище.

Не особено често, но на моменти се замислям за такива неща и ми се плаче. Точно сега просто не мога да си представя живота без теб. Това е официална молба да си снизходителен, когато правя грешки и когато не удовлетворявам желанията ти. Не е защото не те обичам достатъчно... по-скоро може би е защото не обичам себе си достатъчно.

С няколко думи - просто ме цапни, ако можеш да си го позволиш, следващия път, когато покажа слабост от този род.

For... someone special.

2011-01-11T16:26:00.004+02:00

Това тръгнах да пиша в "изблик на откровения" завчера.

Каквото мисля го казвам... Bullsh*t! Толкова много неща съм си премълчавала досега. Било, за да не падам в нечии очи или да не нараня някой без да има нужда от това.
И продължавам...

Да, вярно е, че вероятно знаеш защо не си казвам всичко.. защото имам други начини. Но аз обичам да говоря - особено като става дума за МЕН и МОИТЕ чувства, хаха. Но в случая е различно. И сега искам да ти обясня точно защо и как.

Ммм, ще пробвам да почна така и дано в един момент не се оплета и те затрудня в разбирането и осмислянето на това, което ще напиша. Нямам идея какво и как се случи така изведнъж, но в началото на познанството ни (става дума за последните няколко месеца) въобще не съм си помисляла, че ще имам такива взаимоотношения с теб. Наистина се бях дръпнала от такива неща и наистина си мислех, че всичко е под контрол. За взаимоотношенията - не знам... не знам каква е тази връзка, не мога да я опиша, а и не искам. Защото... *кхъм* "..cause I'm afraid I will be left here without you.." or sth. Защото ми харесва така и дори с най-близките си не съм споделила, дори с теб, ако случайно си направя резки заключения и се прехвърля в някаква реалност, която хич не е реална.

За нещата, които съм чела досега - от теб за мен, е отново мистерия почти изцяло по същата причина. И също така понеже го намирам неописуемо - как все едно си надникнал в най-смелите ми мечти, из дебрите на които дори аз не смея да ровя, и ми описваш неща, които не съм искала да си помислям, че някога вероятно ще чуя(прочета).

И е хубаво, наистина. Не го заслужавам, наистина, колкото и клиширано да звучи. Но и не искам да го губя... да изгубя теб. Въпреки, че съм убедена, че във всеки един момент мога да си кажа "стига." и да съм сама... сложно е, но някак с теб забравям какво е, забравям себе си (или нещо, в което насила съм се превърнала някога). Затова те притискам така силно и не искам да те пусна.

Някакси чувството е извънредно необикновено, даже ново, и хубаво. И още се чудя дали е редно да допиша всичко това и да натисна "Publish" ... но, както каза ти снощи, мисля да рискувам. Надявайки се, че ще го оцениш и/или ще те накарам да се усмихнеш, може би? Както ти правиш, когато ми пратиш нещо художествено ^^ (макар и блаблабла свободната форма на този текст).

Тук се изчерпвам или несъзнателно си правя контра и спирам.

За моментите...

2010-04-26T21:44:00.002+03:00

..когато ти се стори, че виждаш нещо, но не си сигурен, защото може и да не е това, което си мислиш, че виждаш... просто ти се иска да е това. И не смееш да питаш, нито да мислиш по въпроса, защото отчаяно ти се иска да е било това.
Истината е, че аз съм емоционален мазохист! Нещо внедрило се в мен без да пита просто си умира да ме вкарва във филми, където НЕ ми е мястото. Колко още ще продължавам да обръщам внимание на тези неща?! Не може да продължава. Веднъж, два, "н" пъти участвам в този сценарии с различни, но все така недостойни да си съсипвам спокойствието с тях, хора. Разпознавам го, виждам го и все пак се поддавам и накрая на деня аз ще съм с подвита опашна, аз ще съм се изнизала от битка, която съм видяла, че ще загубя.
БИТКАТА! Последвана несъмнено от болка.
И за чий.. ?
Смисълът в бръщолевенето ми (ако някой случаааайно набара това и се зачете) не го търсете. Това е лично послание към, само и единствено обръщение към мен... с подател мен и цел промяна; ново начало - на чисто. Без интригите, без филмирането, без "това", което ми се иска да виждам в действията и държанието на някои хора. С хората по друг начин ще се разбирам отсега нататък, ако въобще ще се разбираме, и всичката концентрация ще е над мен самата и нещата, от които реално зависи живота ми.
С грубите нещастници, които така и не стигат до епизода, в който виждат и осъзнават какви прекрасни възможности имат пред себе си, приключвам да се занимавам СЕГА.
Скоро ще се върна в Русе, макар и не за дълго, и ще си спомня какво беше преди... с хората, които обичам и мен обичат, независимо напомпаното ми его, изблиците ми на агресия, както и на продължително мълчание, критичността ми в някои отношения и всичко останало, което дразни и вероятно е способно да възспре желанието на нови хора да ме опознаят/познават.
Скоро.

We're all a bunch of cannibals.

2009-09-12T17:22:00.002+03:00

\!/ В този пост НЕ обръщам внимание на вегетарианството. \!/

Снощи изгледах един филм, за който се знае, че е имало много противоречиви отзиви. Един филм, съставен от откъси от едно кърваво "сафари". Казва се, че всичко е изключително реално и неподправено, неукрасено с цветисти ефекти. Склонна съм да вярвам в това, доколкото се убедих сама от кадрите.
Филмът се казва Cannibal Holocaust.
Сигурно на никой не му пука за извращенията в това произведение, затова няма да задълбавам какво видях през този час и половина. Мога да кажа само, че бях потресена... за пореден път погнусена от човечеството. Фрапиращата жестокост, която ме заля от екрана, ми напомни колко ненавиждам нашата раса. Беше болезнено за психиката ми изживяване (ако мога да го нарека така..). Накара ме да се замисля над неща, на които не бях обръщала внимание от доста отдавна и с причина не го правя - не мога да променя тези неща. Но тези мисли успяват да ме заредят с енергия, която мога да концентрирам в моя полза. Имам предвид, по дяволите, ужасен филм беше! Но има мнение (което подкрепям), че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Този филм не е за всеки. Даже бих казала, че за никой не е. Хората от "сафарито" са отишли да се убедят, че съществуват такива неща и са си намерили смъртта по този начин. Подбудите ли?! Това може би първично чувство, което ни кара да се стремим да доказваме себе си и пред другите. Малоумно.

Ако имате слабо сърце, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако обичате хората, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако обичате животните, за НИЩО на света не гледайте филма.
Ако изпитвате кръвофобия, арахнофобия, клаустрофобия, мразите грубост, мразите садизъм, мразите мазохизъм, мразите порно, мразите насилие и т.н., и т.н., за НИЩО на света не гледайте филма.

Вадете си изводите.

Като заключение ще ви представя един цитат - последната реплика във филма, която поставя края му:

"I wonder who the REAL cannibals are."

Обичайте се...

2009-09-02T12:22:00.002+03:00

И тук искам да изразя възмущението си. Виновните си знаят кои са. Ето какво имам да кажа с всичката артистичност и твърдост на тона, на които съм способна... като си ги представите, 'щото иначе няма достатъчно драма и няма да съм достатъчно убедителна :Р
Обичате ли се?! Обичате се! Знаете го, даааа. Вярвате ли в себе си? Не съм сигурна. Вярвайте в себе си! За n-ти път - НЕ бъдете безразлични. Колко време сте заедно? Половин година, ако не повече. Стига детски истории. В такава връзка като вашата НЯМА място за ревност. Особено като става дума за приятели! Радвайте се на това, което имате и спрете с безсмислените спорове относно кой към кой трети човек проявява интимни интереси. Няма такова нещо и, ако някога има, то ще се породи точно защото сте имали опасения, че е имало.
Всичко това - така лаконично и ясно, разбираемо ... го твърдя не само като близък приятел, но и като безпристрастен страничен наблюдател. Просто не може да продължава така.. през няколко дена да има сблъсъци.
Осъзнайте се, окей? Просто се наслаждавайте един на друг... заради мен?? Искрено се надявам да се промени положението и да не ми се налага повече да ви мисля и да ви се ядосвам... и, най-вече, да не ми се налага чак в блога си да пиша за това.

За всеки, който не е наясно за какво става въпрос: прескочете този пост. Той е абсолютно личен и се отнася само и единствено за засегнатата в него двойка.

Благодаря за вниманието! :D

Доволно съм :)

2009-08-29T17:39:00.002+03:00

Лятото на концертите!!! Като за последно ще се нагледам на изпълнения на живо това лято и ми е тооолкова хубаво всеки път! Снощи беше концертът на Gabana в Саундгардън и си прекарах страхотно :) Даже се почувствах ВИП :Р Но това мога да го разказвам само на 4 очи, защото не би било коректно спрямо останалите замесени хора.
И така, получих официална покана от групата да ги посетя на 16-ти или 17-ти в родния им град - Пловдив. Това вероятно ще ми бъде предпоследният концерт, който ще видя в България... освен, ако Claymore не организират още нещо русенско преди да съм заминала. Какво по-хубаво изпращане?! Харесвам тези наши български групички... може би е породено от сантиментални подбуди, но просто много им се кефя. Пък и понякога, както снощи, се получават доста интересни вечери/нощи :D
Трябва да отбележа, че след двете ми сравнително големи разочарования това лято, само за една вечер - снощи, самочувствието ми си навакса и си възстанови предишните норми ;) Нека всички благодарим на Габана, че скоро няма да плача заради убити мечти и празни надежди. Защо всички ли? Ами, защото ми е кофти, скъпи мои, да седя с вас на маса и да ми е кофти и сълзливо, когато трябва да се забавляваме.
Ще оставя големите плач-маратони за когато съм далеч, далеч от тук.

Stop. Rewind.

2009-08-18T18:36:00.003+03:00

А ако има един определен период от време, който бих изживявала повторно до края на живота си ... момент, който се побира в 8 или 9 часа... момент, на който не можах да се наситя, та дори съжалявам, че въобще съм го вкусила... това е нощта на 16-ти срещу 17-ти Август.
И отново за заблудата. За моята лична, омразна, безкомпромисна заблуда.

За заблудата.

2009-06-12T21:23:00.004+03:00

Така и така по цял ден седя и си мисля разни работи, реших да попиша за размишленията си. Наскоро един приятел ми каза, че му се струва малко емо-стайл моят начин на мислене. Но това е съвсем в реда на нещата, понеже с него си говоря рядко и то само чрез чат. За него и всеки друг, който би казал, че акълът ми е близък с този на членовете на "емо" културата (ако въобще можем да обобщим акълите им с една дума :D). Казвайки ми "ти си емо" той ми каза "ти си депресирана", но доколко се замисля над повърхностното си наблюдение? Да, аз говоря на мрачни теми, не се боя да обсъждам недостатъците си и лошите ситуации, които могат да възникнат в последствие на разни мои или чужди действия. Това не е знак за това т.нар. депресия психическо разстройство. Това просто казва, че съм реалист и обичам да преценявам както добрите, така и лошите страни на нещата. Така всичко се балансира, а аз съм почитателка на идеята да има баланс във всичко, въпреки, че малко аспекти от живота си съумявам да приведа в него.
От друга страна, положението ми не може да се нарече цветущо - с няколко думи, баш за депресия съм си. И лично аз смятам, че се справям даже прекрасно. О, да, и все казвам колко неприятно е това въпросно положение, а то не е очевидно.. сигурно много хора се чудят какво толкова ми има - е, няма да разберете. Важното е, че не се оставям и съм си аз - това аз, което отдавна се сбогува с депресията и се отдава на живота напълно.
Сега ще споделя едно нещо, което следва да ме подтиска много. Липсата на свестни мъже наоколо, миналите ми разочарования от мъже и към тези две прибавен фактът, че съм МЕГА разгонена. Няма какво да коментирам първата част - тя е ясна и се обяснява, донякъде, с моята космическа претенциозност. Второто е.... заради китаристите. Всеки, който ме познава, е наясно с наблюденията ми за тях. Какво прави един такъв човек?! Той ще се приближи до теб с мил, почти омайващ, поглед, ще те прегърне, ще те целуне, ще те погали, ще те съблече, ще ти 'помогне' (мислейки си само как помага на себе си), ще ти посвири на могъщата си китара, ще те прегърне и погали, а след това ще те целуне и ще си тръгне. И с всичко това той ти казва, макар и без думи, че ти си едно податливо нищожество и те е покорил. Браво на великия китарист. Той е почти толкова добър с една жена, колкото с китара... някоя потрошена и прашасала такава. Далеч не слагам всички китаристи под този знаменател - отново казвам, че това са си моите наблюдения.
Има го и другият типаж мъже, които даже ги е страх да припарят до мен. С тези трябва да съм крайно деликатна и едва ли не ги издигам на пиедестал, за да ги боготворя... за да видя, че пак ще се дърпат, ще мрънкат, ще се самосъжалват. А кой ви е виновен, скъпи мои?! Оплаквали ли сте се на Вселената наскоро? Пиете ли си хапчетата редовно? Аз знам отговорите на тези въпроси за себе си. А вие знаете ли ги.. за вас? Може би изглеждат безсмислени въпроси... но не е така. От другата страна на огледалото въобще не е така!
... или просто лудостта ми преминава в друго - по-висшо, измерение.

Gummies!! O.o

2009-06-02T21:47:00.002+03:00

А знаете ли вие колко безумно жесток наркотик могат да бъдат желираните бонбонки?! Сигурно идея си нямате. Ще кажа само, че не прощават. И ще допълня - хора, правете секс, пушете си цигарките или си пийте алкохола... или и трите едновременно! 'Щото не е хубаво да се изпада в такива жалки ситуации, където не ти остава друго, освен да се тъпчеш с боклуци, които водят до пристрастяване, затлъстяване, сърдечни болести и какво ли още не.
НЕ! Не е депресия ... причината е липса на разнообразие.

смрък София смрък Русе

2009-05-28T09:10:00.003+03:00

Винаги е хубаво да пътуваш! Крайно време беше да се пусна нанякъде с приятел. Представях си го с влак и по-голяма компания, но бяхме само двама и с автобус :D Безценно е изживяването. Гледките, въодушевлението, скуката, балъмските филми по телевизора, коментарите относно приказливите "младежи" в критическата си възраст, 15-минутната почивка при крайпътните ресторантчета, БОЖЕСТВЕНОТО мокачино от автомата, 2 цигари набързо (преди шофьорът да почне да дава зор), подремването в неудобна поза на възтесничките седалки, пристигането на автогарата, кафето, което сядаш да пийнеш на автогарата, тоалетната с вход 50 стотинки.... АХ! И най-вече разходката по чужди територии. Свободата да съм далече от всичко до болка познато.
Свършихме си работата там и вече ИМАМ работа! :))) Ще промотирам фотоапарати, видео камери или телевизори с марката Панасоник. В качеството си на промотьор съм оторизирана да нося тениска с логото на марката, бадж и усмивка на лицето. По 4 часа 4 дена от седмицата. Страхотно се радвам, че най-после си намерих занимание поне за по-голямата част от иначе скучната седмица. Пък и ще се плаща... абе, откъдето и да го погледна, изгодно ми е! Понякога нещата се подреждат точно така, както бихме(сме) си ги представили.

-------------------------------------------

И, разбира се, не бих могла да пропусна да поукрася хвалбите от събитието с един спомен от кафенето, на което бяхме, в Автогарата.

-------------------------------------------

out of space...

2009-05-11T01:57:00.004+03:00

Много често взе да става... да се будя по нощите и да се занимавам с глупости. Например ровене из профили в МайСпейс. Например профили на хора, за които не искам да чувам, камо ли да ги виждам. Хора със скрити профили/снимки и хора със скапани плейлисти, които сами си зареждат и тръгват, та ми надуват главата. Ами да. Каква друга работа да имам по това време - 2AM. И да си споделям впечатленията в блога, хехе. Защото все пак това исках да го превърна в неизменна част от ежедневието си.
Шантавите пилета позамлъкнаха. Вчера ... някъде по това време бях будна отново, реших да пуша и в момента, в който отворих прозореца, чух чуруликането,а когато седнах на перваза видях прилеп да прелита покрай мен. Ето това се нарича да получаваш смесени сигнали. РАЗБРА ЛИ, КОПЕЛЕ, АКО ВЪОБЩЕ НЯКОЙ ДЕН СЕ СЛУЧИ ДА ЧЕТЕШ ТОВА!!!
Стига лирически отклонения. Сега искам да споделя колко съм доволна от първата серенада, която направихме. Доволна останах от престоя ни в кръчмата. Доволна бях и от дискотеката. Осооообено при вида на мъжа-мечта с големите цици :D (не е дебел, просто е як.) Дано направим още серенади! Не съм си и помисляла, че ще мога някога да изрека такива думи. Но след викането и надуването на свирки ми се промени с една идея мнението за серенади. Леле, какъв адреналин! Едно от нещата, които ТРЯБВА да се опитат.... ако си българин :Р

Не...

2009-05-03T20:58:00.001+03:00

Няма по-хубаво нещо от съня.

За срамът...

2009-04-30T11:48:00.004+03:00

Ама как да не ти писне да се занимаваш с безнадеждни случаи ..... В моят случай - ВСИЧКИ са такива. Две седмици трябваше да минат този път, че да разбера, че съм си ГУБИЛА времето. Близките ми приятели трябваше да ме мислят и да ми търпят оплакването. Аз самата трябваше да се измъча в неизвестност. И накрая какво става, а?! Натикват ми го отзад (в изключително преносен смисъл на израза). Човек да се отчая от противоположния пол. И жените не били знаели какво искат! 'Айде, 'айде. Тук е моментът да цитирам Рей Бредбъри: "Всички жени са жени, а всички мъже - смрадливи пръчове." Това е истината :D
Иначе всичко е толкова хубаво, слънчево, зелено и свежо! Приета съм в най-желаните ми места и мога само да съжалявам, че ще се отдалеча от близките си хора - приятелите ми. И това ще превъзмогна - нали съм кораво копеле! Как да ми пука?! Живее ми се ... къде е смисълът в това да се затормозявам с хора/занимания, които ми навяват неприятни помисли. Не е хубаво това мое свободомислие и непукизмът, с който се представям, но ЗАЩО ПЪК да не гледаме да минем по възможно най-тънката тарифа? Че какво като избирам да ми е по-лесно! Нима нямам основание?!
Днес имам уговорка с приятел да ме учи да играя футбол! Ето това наричам аз разнообразие. Хем ще се забавляваме, хем ще избия малко негативни чувства, които тая (но не прикривам).
Разпускайте, бе хора... не оставяйте нехубавите емоции да се загнездяват във вас! Клишето си е клише и то казва "веднъж се живее". Целта е да оползотворим максимално това, което ни е дадено. И да се обичаме <3 <3 <3 :Р

Boo...

2009-04-22T10:10:00.002+03:00

Ах, как ми омръзна от простотия. И по-точно от глупави хора. Аз толкова неразбираемо ли говоря, или мисълта ми е на по-високо равнище, не знам, обаче напоследък получавам безумно безсмислени въпроси и чак ме карат да се чудя как да реагирам. Ами как да не се дразня! Вчера, на всичко отгоре, ми се случи и да се почувствам незабележима, което никога не е било... човекът даже не се е усетил, че минава на един метър от мен. Добре де, и аз съм като кон с капаци по улиците, ама ЧАК ТОЛКОВА Е ЕГА ТИ СЛЕПОСТТА! С цялото си нахалство после споделя, че "не знае за какво говоря", когато аз съм обяснила ситуацията до последен детайл... Ето това е простотията.
Иначе се чувствам страхотно. На никой не позволявам да ми се качва на главата (изключая някой по-горе споменат) и си живуркам. Наспах се като пич днес и сигурно ще си кисна цял ден като пич пак :Р А може и да събера някой-друг за дискотека довечера!
Пълна идилия ^^

Епичното ми завръщане...

2009-04-20T12:52:00.002+03:00

Време беше. От години не съм писала в дневник или нещо подобно, а тук не съм се появявала от .... е, вижте датата на последния пост! От време на време пиша какво ми е в момента в едно тефтерче, но това е несериозна работа - особено имайки предвид, че съм човек, който ПОСТОЯННО изпитва нужда да споделя.
Напоследък все си мисля, че скоро ще изпуша и ще си причиня смъртта нарочно. Всичко ми се струпва от нищото .. и се трупа, и трупа ....... Завършвам гимназията. Приета съм в Холандия, но чакам резултати от други университети. Хлътнах по поредния гъз - този дори не може да усети сложността на ситуацията, а предните поне ми обръщаха малко от желаното внимание. Имам проблеми със стомаха. Един по един приятелите ми си заминават. В криза сме. Глобалното затопляне е ФАКТ. Животните продължават да бъдат жестоко малтретирани и убивани безпричинно. А на мен ми пука! На мен ми пука за всичко това... и ме измъчва. Закъде съм тръгнала?! Даже се боя да си мисля за бъдеще, защото се размечтавам и след това се сещам колко мъки ще преживея докато постигна нещо. Мъките ... са прекалено много за един-единствен и толкова кратък живот - този, който ни е даден на нас, хората.
Сигурно звуча като ега ти емото. Честно казано не ми пука вече. Знам, че съм права... и вие знаете, че съм права. Животът е кучка, а аз губя вяра в себе си и способността ми да бъда кучка. Парадокси. И защо?! Заради поредния гъз. Да го шибам.

Remembrance...

2007-12-28T10:53:00.000+02:00

Again I have neglected this page. For reasons unknown to me I keep forgetting to write here and I must add that I feel good after adding another post to this blog.
The last week has been a mostly awful one, for my parents were at home day and night and those periods I hate a lot. Keeping in mind that I have other problems of my own, their presence is just the top of it all. Now I am drowning in apathy and wish for once more that I could turn back time...*sigh* if only it were like that. Instead the only thing that I can do is fight for a better future for myself. How hard and exhausting, the fight, and how unwilling - the fighter...
In my last posts I mention that I shall try to remember writing here, but I won't do it this time. Whenever the next time is, I will surely have more to put here.

The winter is coming... or here already!

2007-11-24T08:34:00.002+02:00

I have been having some problems posting lately...Anyway, if this is on my page, then they're gone. A copule of days ago it snowed and since then it has been foggy and sensibly colder.
Yesterday I had a drink or two and lost any inhibition. I even managed to seduce two or three guys just by looking at them and smiling. I forget how pleasant the feeling is. My head is aching, but I am feeling good anyway. If only my parents would go to our village for the weekend, but the chance is small.
I am just now making plans for the day and I think that I should read something today. It is so inspiring outside - the weather... this white, mysterious fog, as it embraces everything around and you can hardly see what is standing 50-60 feet in front of you. I feel strange in this time of year, when it is so cold that I can see my breath and when I smoke the puff doesn't differ from the air I am exhaling. And sometimes I feel so cold, that if I am standing in one place I start clumping with my feet unwittingly. All in all, I like winter...but only if I am in a warm place and there is at least one window, so that I can see and admire the beauty of it.
Oh, well, duty calls (my mother wants me to help her cook something). I shall be back soon, I hope, to draw in words some more of the aesthetics I am able to observe.

after another break...

2007-11-18T20:15:00.001+02:00

Here I am again...I had some problems with the network connection the last several days, but now everything is back to normal. During the lonely days of being offline I've been playing VTMB and reading a little, but mainly I listened to music in the cold damp days. Yesterday I went out and for a coffee in a place where I always wanted to go, but never really did...until now. It's called "Pulp Fiction" and it is a cross between a pub and an ordinary bar. Although I see nothing ordinary about it. The atmosphere is magical and the music they play is, I think, drum and bass and trance. This is truly a great place for an afternoon tea or coffee, or a cocktail evening. I find it a pretty good catch, because there are not much places like it, or even none. Anyway, since I got sick and all, I thought it was a good idea at first to spend some of the plenty of time playing Bloodlines. I completed the mission in the Ocean House Hotel and decided to write the text one comes across in the homonymous building - it is a diary of a woman. The ghost story is about a family, which ...well, read through it to find out :)

05.30.1958 - Just arrived here, at the Ocean House. We have a weeklong holiday here in Santa Monica, and Ed has booked us a room for the hotel's grand opening. It's a wonderful place, almost magical. The children have been swimming all afternoon.

05.31.1958 - The first two days have been almost perfect, except that Ed can't seem to stop asking about the locket I received from my mother. He seems to think it was sent to me by some admirer. Ed can be sweet, but sometimes his jealousy can get the better of him.
Hopefully he'll feel better tomorrow.

06.01.1958 - Sun is out today, not a cloud in the sky. Ed seems a little on edge, keeps guessing as to who my 'new boyfriend' is. Silly Ed.

06.03.1958 - There was a picnic for the hotel guests this morning...quite a grand affair. Ed is in a dark moon. I don't know what I can do to reassure him that he is my one and only love. The only time he seemed to brighten up was when he was speaking to the groundskeeper. Boys and their tools...

06.04.1958 - We only have two days left, and thank god we're finally going home. Ed won't speak to me or the children, and I've found him more than once in the bathroom holding the locket and staring at it. I'm afraid he's suffered sor of breakdown. I've told him we can go home, but he just shakes his head. He won't look at me. I just want to go home.

06.05.1958 - Ed left early this morning, and I haven't seen him since. If I havent seen him in another hour, I'm going to call the hotel manager. Against my better wishes, Ed Jr. went to look for him downstairs in the basement. I'm going to send Tiffany down to fetch him, if...wait...someone is knocking at the door...

Oh my god Ed covered in blood coming to kill me locked myself in the bathroom he's gone crazy he keeps shouting we'll be together forever and he'll never let me go someone please hel...(the writing trails off the end of the page).

A great good-night story can come out of this, don't you think!
Right now there are 4 people, who want to chat in Skype, so I think this will be all for today. I'll be back!(...tomorrow :P)

"Humans for Animals"

2007-11-12T16:31:00.000+02:00

Okay, a specialty today - something I found just now and had the urge to share it in my blog.

This is a very powerful campaign for "Humans for Animals". Most of the ads in this genre are not strong enough to hit the audience. I am sure people will remember these or think different after seeing these ads. The agency, responsible for the gruesome, yet truly incredible ads is TBWA/France.

Cold x2

2007-11-12T15:37:00.000+02:00

The weather has been quite changeable lately... Two days ago it was pouring with rain and yesterday the wind was blowing hard. And the sun hasn't been shining a lot, too. This is all so beautiful and comforting for me, because I like dark days of this kind. But there is something more about it that chills me inside... some mixed feelings are erupting in me and I feel somewhat confused. I've been thinking of going out when darkness falls, which is early - around 1700 you can get nowhere without the street lamps. I feel tingly when I think about those things, as if I am about being courted by a perfectly good-looking gentleman!
I have already started playing VTMB again and it gets harder and harder, because I find it goes against the grain. I've played it two times already and my enthusiasm for it seems to be vanishing. My character is a female Malkavian and we are getting along quite well :P Here's a snapshot I took last night - it is of Jeanette in her room just upstairs in the Asylum club.

And did I mention that I got sick?! Yeah, I'm with the cold and my nose is practically spouting. And I sneeze a lot. I have to carry a packet of handkerchieves everywhere I go. How's that for having fun...

Back again... wow

2007-11-10T14:56:00.000+02:00

So, it's been around three or four months now... I just can't seem to get used to writing in a blog. But I shall try now, as I have thought of some things that will need to be written anyway. I'm starting to play Vampire - The Masquerade: Bloodlines for the third time and from where I left off the last time. My idea is taking some notes and writing them here, since I don't have money to buy a notebook :P I will even put some screenshots from time to time.
Things haven't been going so well the last several months... but I have hopes that my life will get better - one more time. It is so annoying how every day there is something or someone that angers me and I am truly losing it! I've started to swear so much lately...
Three weeks ago, I started a weekly tradition of going to the Rock Star Cafe every friday evening to drink with friends. In what connection do we do it is the interesting part. Friday is now my celebration of the grand ritual of bathing oneself (trademarks by Me :P ). Everyone of my close ones, who feels up to it, comes and treats him/herself with some alcohol, alongside of me.
I will try very hard this time to write more regularly here... it even feels good!

back at last

2007-08-28T18:50:00.000+03:00

Well, I'm finally back and everything has become as it was before I left. Such a pity that I lay my life to the waste. I should really pick up something and fill my time.
Anyway, the week went pretty good, not as expected. I had a nice time and some funny experiences. Like, for example, the first evening we (me and Kristin) went to the beach and were immediately attacked by mosquitos and chased by them even when we got
in the water. It was a blast, though. I hadn't had such fun for a long time. Truly. We occasionally went to the beach during the day, too. There was a guy that looked interesting to us, because of the way he dressed - metalhead-ish and his long hair. He seemed to be interested in me...everytime we passed by his mobile-phone voucher stand he stared at me and me and my
friend both laughed at the ignorance... he looked younger than us. One evening I went straight towards him and asked the guy to come with us for a dring after his shift. He was not able to resist my charms, of course! After that, when we took him and went to a cocktail bar, he really tried hard to get close to me. Not a chance, though. Apparently we were right about his younger looks - my guess and a right one, too, with a year. After we had had a drink on his pocket we went to the beach. There Kris ran and danced as if she had been on a leash for months and I was so exhausted that I had a hard time moving from point A to point B on the sand. The guy, who by the way was from Sophia (what a coincidence!), stayed with me and didn't stop to shorten the distance between us. When I felt his breath in my neck I decided that it was time to go - go to have a good night sleep and forget about this person.
There were some men that looked at me or said some strangely kinky stuff aimed at me,
but noone was attractive enough for me. So the holiday went by without even a kiss from a guy. On the last day, though, I asked politely the man who collected the fees for the umbrellas on the beach to stand next to me for a picture, which my friend took. He was such a nice person and a cute guy, too. So, here we are... reminding you of the ying and yang symbol,
maybe :)

back in seven days

2007-08-18T15:25:00.000+03:00

Well, it's come to this, that I am forced to go to the seaside for a week or so. The good thing is that I won't be alone with my parents, because I am taking a friend with me. She's cool, so I won't be bored, or I should hope not. Anyway, the seaside resort we're going to is well known to me, since I've been there for 3 or 4 times until now. I need to get over my fucking condition that I'm in and this may be an opportunity. Today is going to be kind of sad for some friends of mine. After all, I will be gone for a whole week. Well, I am out of thoughts to write down, so ... in seven days time I shall post and write all about the 'holiday'.

2007-08-15T17:11:00.000+03:00

Another dull day at home... alone and lonely. It seems as if I'm floating on a dusk in an ocean...just waiting to make land. Waiting to find the island of my dreams, where nothing bad seems to get to anyone and anything can happen.
... I should update my mind soon.

No more guests from other cities.

2007-08-14T09:26:00.000+03:00

Yesterday's meeting with the guy from Sophia, who was accompanied by another one, and my friend went awful. They left me after 3 hours for a dumb reason and then when they tried to take me back I was already out with another friend. Why wait ...for a bunch of ignorant fucks. Can one actually have a conversation with someone, who is not able to understand him/her...Take a note, if you read this - do not take anyone in earnest if they can't see in in your eyes if you're not
comfotable with a decision both of you made, or if they cannot draw a line between seeing
sadness or anger in your eyes. And I shall not be put in situations like this...for my dignity is much
more than this.
After that I saw four other friends and we, six at this time, went to a cafe, then for a walk and through the whole evening - at Rock Star Cafe ...which is actually more of a bar. It was a refreshing day, all in all, but when I got home there was another one of our "how can you be so dumb..can't you see you're thin as a twig..." etc. fights. It was more of a they yell at me and I put a guilty look on my face ...as if I am really feeling that way, hah...

wrong expectations...

2007-08-12T04:21:00.000+03:00

The party tonight became from a long-desired event to a nightmare... What can I say, there were just some people, that did not belong there. It was not so bad, actually... But the fact that all the alcohol was drank only on the second hour and the host was drunk since 10:00am in the morning and when he drank some more with the guests he just fell asleep was quite annoying. I put some fuel in myself, too, but just enough to make me loosen up (not as if I needed it, hehe). I actually thought I would stay until the morning, but I just could not bear the music, which was quite dead in my ears at that time... I didn't fancy the idea, that most of the people just lay down and also fell asleep... and the lack of something to drink but water and some Fanta just made me realize I had nothing left to do, but accept the offer of the guy who I was with most of the time to get a taxi with
him to the center and then I came home with my bike, which I left not far from his home. It was quite tiresome ... the whole day and this evening. After a while I will just go to sleep and forget the bad things that cross my mind at the moment. Another thing is that the coming of my known from Sophia was called off until tomorrow - it should've been today.
For fuck's sake, it is the third time he canceled this visit. And I am a lot more angry than before.
So, yeah, what a day! I just wish that my sleep will be beneficial. And maybe when I wake up later today, I will write some more... if I dream something interesting, for example, I will write it here. It is a new idea I thought of last morning...

2007-08-09T22:01:00.000+03:00

Today I had fun. I can't remember how long it was since I had had a good time. I drank a little and went to see some friends, talked and laughed. I got invited on a birthday party, which will be held on Saturday. And on the next day a guy from Sophia will come all the way to Rousse
to meet me ...well, that's the main reason, I've been told. Anyway, the party is of a person who I really like... and today he just came to me and asked me to come, although we barely know each other. I am glad. I think it will be good for me... to get together with some friends for a whole evening and stuff :)
That's all for the day and now I will get some sleep...I need to be rested, for tomorrow is another day for going out with friends. (As if we cannot live without each other :P )

A look behind...

2007-08-08T14:08:00.000+03:00

Today's topic of "discussion" is memories...A thing, that I despise so much. I can only bear thinking about the past when I am sharing some fine past experience with a friend. But I wonder if one, being alone - only by him/herself, could find looking back a good preoccupation. It does not matter if the memory is good or bad, if I may divide these two kinds. I can hardly see a neat point of view to the good times in the past - it only brings me suffering that I cannot repeat them, or even go back in time. And what is there to say about the bad things, that had happened at one time. Nothing but a reason for me to feel sadness or regret. And there is no man who is able to convince me in something different (like another opinion).

Actually, not once have I dreamed of possessing a time machine of my own... to bring back a moment, that I miss, or even to go way before I was even born. I think this can only be explained by the fact that I prefer living for the moment/day. Then again, I frequently think of the near future - making plans and stuff, only because I like organizing my time.

I know that they're not of first importance in life, but memories can often put me down. What is the point... I can only gain NOTHING or remembering things. Truth is, this kind of makes me angry and the only thing I can do is to try and find out a way to stop meddling in my past - ever.
This was my final note on the topic... any new line would just make this more incomprehensible, besides - I feel much better now, that I have shared my thoughts.

Random visions, tied together

2007-08-07T11:32:00.001+03:00

[The date on which I wrote this is blurry, but I know for sure it is between February and March, 2007... The topic, obviously, is 'men'...or maybe a definite one...]

He is the sun in the cold damp winter.
When he speaks, he causes starfall.
He has the power to make me laugh,
but when the mood strikes, he's able to kill.
He is my rescue from this loathsome world.
In his eyes - his glance comforts me.
He provokes my lust and then leaves me there...
alone in the cold.

Just a gunshot - a shot in the skull
and a knife in the heart...
His blood is mine and
he can't save himself now.
My patience reaches it's limits
when I am pushed so far to change...
For I know not about mercy,
when my will is not satisfied.
Either ways he shall be in my arms -
dead or alive...
Goner is the one who will refuse to give in,
who will try to make me his and then throw me away.

To begin with ...

2007-08-06T20:46:00.000+03:00

... what I intend to do with this blog.
Firstly, I shall put some of my so-called art for thou to criticize. Secondly, I shall pour out my negative or positive emotions whenever I need to. The main thing here is this - You, dear guest, will read my thrown about experience, some poems (maybe) and some photographs or drawings of mine. This is all I need to share for a first post, considering that I am being careful not to bore You now and leave You no choice, but to close this window.